Не съм никак луда
Не съм никак луда
Може от тук да си тръгна,
но не ще си тръгна от теб.
Над мъгли бели ще вдигна
любовта ти, мой клети Феб.
Като дух жаден ще идвам
всяка нощ, в която си сам.
Ще видиш - пак ще те имам
едва плътна, но все пак там.
Ревност дива ще те гори
щом не съм пред очите ти.
Спомен свиден ще те мори
и ще разхвърля дните ти.
И ще се стичам в покоя ти,
ще съм ти мисъл натрапна.
И знай - аз ще съм пътя ти
и сама леко безпътна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
