Не съм никак луда
Не съм никак луда
Може от тук да си тръгна,
но не ще си тръгна от теб.
Над мъгли бели ще вдигна
любовта ти, мой клети Феб.
Като дух жаден ще идвам
всяка нощ, в която си сам.
Ще видиш - пак ще те имам
едва плътна, но все пак там.
Ревност дива ще те гори
щом не съм пред очите ти.
Спомен свиден ще те мори
и ще разхвърля дните ти.
И ще се стичам в покоя ти,
ще съм ти мисъл натрапна.
И знай - аз ще съм пътя ти
и сама леко безпътна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
