Не съм никак луда
Може от тук да си тръгна,
но не ще си тръгна от теб.
Над мъгли бели ще вдигна
любовта ти, мой клети Феб.
Като дух жаден ще идвам
всяка нощ, в която си сам.
Ще видиш - пак ще те имам
едва плътна, но все пак там.
Ревност дива ще те гори
щом не съм пред очите ти.
Спомен свиден ще те мори
и ще разхвърля дните ти.
И ще се стичам в покоя ти,
ще съм ти мисъл натрапна.
И знай - аз ще съм пътя ти
и сама леко безпътна.
© Светла Асенова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
