Не съм орисница
Добре дошъл. Какво те води в моята
претъпкана с пространството къщурка?
Не вярвам да ти липсвам. Сред пороите
все още съм разпръсната. И щура.
Не мога да удавя пустотата ти.
Не се побира в чашата от чая.
(Сърцата на довчерашни приятели
оказаха се черни дупки - зная.)
И знам - тежи ти страшното проклятие
безумно да се луташ в световете си,
да търсиш лек за здрави възприятия
и да не вярваш в хора или крепости.
Защо си тук?! Забрави ли магията,
прокраднала се в думите ми дрипави?
Не всеки път е твой, но без стихиите
не струва пукнат грош. Напразно скитане...
Изплаших те, нали? Но аз през времето
пренесох непокорството на бродница
и още с ветровете пръскам семето
на светла лудост - дяволски свободна е.
А ти мълчиш. Май всичко е объркано?!
Но просто е. Прозрачно като истина -
повтаряна, забравяна, изтъркана...
Върви си. За слепци не съм орисница.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
