ИнаКалина
499 11959
15 нояб. 2022 г., 04:12  

Не съм сама 

  Поэзия
703 5 6

Сама съм си райето на костюма,

животът дето кърпи от години,

но есента започна да одумва

на джобовете копчетата сини.

 

Сама съм си торбата на хастара,

убоден от иглата все накриво,

мъглата недовижда и повтаря,

че черното райе е доста сиво.

 

Сама съм си и зъбите на ципа,

и подгъва, с присъдата условна,

а зимата все дебне да ме спипа,

но цветето в зелено е отровно!

 

Не съм сама!... но ако щеш ми вярвай,

с мастилото на залеза си светя. 

Сама съм си и болката и цяра,

и ъгъла на моята планета. 😊

© Все права защищены

Свързани произведения
За бога!
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поэзия » Другая
Вилнеят често в моя женски рай светкавици и даже урагани.
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...
  303  7  23 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Генек. Трябва да го прави, Вили. Благодаря ти за коментара!
  • Човек постоянно преодолява пределите си.
    Хубаво е!
  • Хареса ми.
  • Бръмбарите трябва да се изслушват. Не че си нямате, но ето ви по една шепа и от моите , Марги, Наде - благодаря ви, че споделихте!
  • Инка! По принцип, всички сме така! Никой не може да е райе на твоя костюм! Колкото и да иска! Но, пък, научили сме се да се сливаме в петна, да си размиваме шарките, чрез общуване. Научили сме се да си харесваме кривия бод и липсващия зъб на ципа! Не ни пука как ни вижда мъглата! Светим си с мастило и търсим сливане в дъгата! Понякога успяваме, друг път не.... Това е!
  • Не си сама, Красе, не си, като съберем моите бръмбари и твоите... Разкошно е!
Предложения
: ??:??