ИнаКалина (Красимира Чакърова) ИнаКалина (Красимира Чакърова)
100 547
15 nov 2022, 4:12  

Не съм сама

  Poesía
1.3K 5 5

Сама съм си райето на костюма,

животът дето кърпи от години,

но есента започна да одумва

на джобовете копчетата сини.

 

Сама съм си торбата на хастара,

убоден от иглата все накриво,

мъглата недовижда и повтаря,

че черното райе е доста сиво.

 

Сама съм си и зъбите на ципа,

и подгъва, с присъдата условна,

а зимата все дебне да ме спипа,

но цветето в зелено е отровно!

 

Не съм сама!... но ако щеш ми вярвай,

с мастилото на залеза си светя. 

Сама съм си и болката и цяра,

и ъгъла на моята планета. 😊

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Благодаря, Генек. Трябва да го прави, Вили. Благодаря ти за коментара!
  • fairy.1 (Vili Yankova)
    fairy.1 (Vili Yankova)
    Човек постоянно преодолява пределите си.
    Хубаво е!
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Хареса ми.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Бръмбарите трябва да се изслушват. Не че си нямате, но ето ви по една шепа и от моите , Марги, Наде - благодаря ви, че споделихте!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Инка! По принцип, всички сме така! Никой не може да е райе на твоя костюм! Колкото и да иска! Но, пък, научили сме се да се сливаме в петна, да си размиваме шарките, чрез общуване. Научили сме се да си харесваме кривия бод и липсващия зъб на ципа! Не ни пука как ни вижда мъглата! Светим си с мастило и търсим сливане в дъгата! Понякога успяваме, друг път не.... Това е!

За бога! 🇧🇬

Вилнеят често в моя женски рай светкавици и даже урагани.
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poesía » Otra
586 7 22

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0