15 nov 2022, 4:12  

Не съм сама

  Poesía
1.3K 5 5

Сама съм си райето на костюма,

животът дето кърпи от години,

но есента започна да одумва

на джобовете копчетата сини.

 

Сама съм си торбата на хастара,

убоден от иглата все накриво,

мъглата недовижда и повтаря,

че черното райе е доста сиво.

 

Сама съм си и зъбите на ципа,

и подгъва, с присъдата условна,

а зимата все дебне да ме спипа,

но цветето в зелено е отровно!

 

Не съм сама!... но ако щеш ми вярвай,

с мастилото на залеза си светя. 

Сама съм си и болката и цяра,

и ъгъла на моята планета. 😊

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Генек. Трябва да го прави, Вили. Благодаря ти за коментара!
  • Човек постоянно преодолява пределите си.
    Хубаво е!
  • Хареса ми.
  • Бръмбарите трябва да се изслушват. Не че си нямате, но ето ви по една шепа и от моите , Марги, Наде - благодаря ви, че споделихте!
  • Инка! По принцип, всички сме така! Никой не може да е райе на твоя костюм! Колкото и да иска! Но, пък, научили сме се да се сливаме в петна, да си размиваме шарките, чрез общуване. Научили сме се да си харесваме кривия бод и липсващия зъб на ципа! Не ни пука как ни вижда мъглата! Светим си с мастило и търсим сливане в дъгата! Понякога успяваме, друг път не.... Това е!

За бога! 🇧🇬

Вилнеят често в моя женски рай светкавици и даже урагани.
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...
593 7 22

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...