Не съм сама
Сама съм си райето на костюма,
животът дето кърпи от години,
но есента започна да одумва
на джобовете копчетата сини.
Сама съм си торбата на хастара,
убоден от иглата все накриво,
мъглата недовижда и повтаря,
че черното райе е доста сиво.
Сама съм си и зъбите на ципа,
и подгъва, с присъдата условна,
а зимата все дебне да ме спипа,
но цветето в зелено е отровно!
Не съм сама!... но ако щеш ми вярвай,
с мастилото на залеза си светя.
Сама съм си и болката и цяра,
и ъгъла на моята планета. 😊
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
, Марги, Наде - благодаря ви, че споделихте!
