1 июн. 2007 г., 05:07

Не съм се вричал никога наистина! 

  Поэзия
1479 0 16
Не съм се вричал никога наистина!
Не зная как дори съм оцелял
сред собствената си неискреност...
От щастие не бях се разкрещял!

Ако въобще са нужни обяснения...
Не изнасилвах ли - не чувствах!
Като сатир разгулен - без стеснение
сам своя свят избогохулствах.

Животът ми бе Стълба, но към Ада,
разврат за всички сетива...
Безличност, вплетена в тирада,
на празен лък бях тетива.

Егоистичната ми разюзданост
бе всичко! Другото бе суета...
......................................................
Не знам с какво е оправдано,
че днес те имам за жена...

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??