1 июн. 2007 г., 05:07

Не съм се вричал никога наистина!

Поэзия

2K 0 16

Не съм се вричал никога наистина!
Не зная как дори съм оцелял
сред собствената си неискреност...
От щастие не бях се разкрещял!

Ако въобще са нужни обяснения...
Не изнасилвах ли - не чувствах!
Като сатир разгулен - без стеснение
сам своя свят избогохулствах.

Животът ми бе Стълба, но към Ада,
разврат за всички сетива...
Безличност, вплетена в тирада,
на празен лък бях тетива.

Егоистичната ми разюзданост
бе всичко! Другото бе суета...
......................................................
Не знам с какво е оправдано,
че днес те имам за жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

blagoslava83 (Благослава Христова)

2011-11-08T16:01:38+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Хубаво признание!
Много хубав стих!
Поздрави!

2007-06-02T04:03:58+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

само истинската обич
ни кара да си правим равносметки
как ли сме живяли без нея..

поздравчета и на двамата!

Бъдете*

2007-06-01T23:41:18+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

В няколко куплета - цял един живот.
И финал без въпросителна
Страхотни сте и двамата, радвам ви се от сърце и ви поздравявам.

2007-06-01T23:23:03+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Очарована!!!
Моите поздравления!

2007-06-01T17:20:28+03:00