Не съм се вричал никога наистина!
Не зная как дори съм оцелял
сред собствената си неискреност...
От щастие не бях се разкрещял!
Ако въобще са нужни обяснения...
Не изнасилвах ли - не чувствах!
Като сатир разгулен - без стеснение
сам своя свят избогохулствах.
Животът ми бе Стълба, но към Ада,
разврат за всички сетива...
Безличност, вплетена в тирада,
на празен лък бях тетива.
Егоистичната ми разюзданост
бе всичко! Другото бе суета...
......................................................
Не знам с какво е оправдано,
че днес те имам за жена...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Драгиев Todos los derechos reservados
