nikolaidragiev (Николай Драгиев) nikolaidragiev (Николай Драгиев)
100
1 jun 2007, 5:07

Не съм се вричал никога наистина!

  Poesía
2K 0 16
Не съм се вричал никога наистина!
Не зная как дори съм оцелял
сред собствената си неискреност...
От щастие не бях се разкрещял!

Ако въобще са нужни обяснения...
Не изнасилвах ли - не чувствах!
Като сатир разгулен - без стеснение
сам своя свят избогохулствах.

Животът ми бе Стълба, но към Ада,
разврат за всички сетива...
Безличност, вплетена в тирада,
на празен лък бях тетива.

Егоистичната ми разюзданост
бе всичко! Другото бе суета...
......................................................
Не знам с какво е оправдано,
че днес те имам за жена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0