nikolaidragiev (Николай Драгиев) nikolaidragiev (Николай Драгиев)
100
Jun 1, 2007, 5:07 AM

Не съм се вричал никога наистина!

  Poetry
2K 0 16
Не съм се вричал никога наистина!
Не зная как дори съм оцелял
сред собствената си неискреност...
От щастие не бях се разкрещял!

Ако въобще са нужни обяснения...
Не изнасилвах ли - не чувствах!
Като сатир разгулен - без стеснение
сам своя свят избогохулствах.

Животът ми бе Стълба, но към Ада,
разврат за всички сетива...
Безличност, вплетена в тирада,
на празен лък бях тетива.

Егоистичната ми разюзданост
бе всичко! Другото бе суета...
......................................................
Не знам с какво е оправдано,
че днес те имам за жена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0