Не съм си изгубила думите

Поэзия » Любовная

1K 1 4

Не, не съм си изгубила думите,
те са тук, скрити като постарому.
Мълчаливо сега ще поровя в душата си
и гледай. Гледай как бликва поезия.

Да, признавам, изгубих аз себе си,
уморих се да бъда тихата, кротката.
Ще крещя и ще чупя, ще излея сърцето си,
ще започна да дишам – само за себе си.

А пък ти ще ме гледаш с очи ошашавени
как превръщам водата в огън, изгаряйки.
После тихо ще седна, ще потъна в мълчание,
а пък ти целуни, докосни ме, обичай ме...

VІ.2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sandra_19_84 (Александра Георгиева)

estrellaangel, благодаря!

2013-07-11T16:02:37+03:00
estrellaangel (Естрея Ангел)

Браво за стихото! Понякога е необходимо да се крещи и чупи!
Радвам се, че моментът, който описваш е отминал. Поздрави!

2013-07-11T09:49:57+03:00
sandra_19_84 (Александра Георгиева)

Здравей, и благодаря ! Всъщност, повечето стихотворения, които пиша са свързани с един стар етап от живота ми. Уж отдавна съм го забравила всичко онова, но незнайно защо продължавам да пиша и все там се връщам.
Иначе в момента живота си ми е почти идеален - обичан мъж и още по - обичано дете....Но пък за тях почти не пиша, просто защото ца вещата, за които се чувствам щастлива - не пиша.

2013-07-11T09:34:04+03:00
valqka (Валентин Василев)

"Този калейдоскоп - живота" исках да ти го посветя, но в последния момент се отказах. Имало е защо! Вече си изправена, можеш да дишаш сама! Браво!

2013-07-11T09:03:31+03:00