sandra_19_84 (Александра Георгиева)
94 129
10.07.2013 г., 20:56 ч.

Не съм си изгубила думите 

  Поезия » Любовна
771 1 4

Не, не съм си изгубила думите,
те са тук, скрити като постарому.
Мълчаливо сега ще поровя в душата си
и гледай. Гледай как бликва поезия.

Да, признавам, изгубих аз себе си,
уморих се да бъда тихата, кротката.
Ще крещя и ще чупя, ще излея сърцето си,
ще започна да дишам – само за себе си.

А пък ти ще ме гледаш с очи ошашавени
как превръщам водата в огън, изгаряйки.
После тихо ще седна, ще потъна в мълчание,
а пък ти целуни, докосни ме, обичай ме...


VІ.2012 г.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • estrellaangel, благодаря!
  • Браво за стихото! Понякога е необходимо да се крещи и чупи!
    Радвам се, че моментът, който описваш е отминал. Поздрави!
  • Здравей, и благодаря ! Всъщност, повечето стихотворения, които пиша са свързани с един стар етап от живота ми. Уж отдавна съм го забравила всичко онова, но незнайно защо продължавам да пиша и все там се връщам.
    Иначе в момента живота си ми е почти идеален - обичан мъж и още по - обичано дете....Но пък за тях почти не пиша, просто защото ца вещата, за които се чувствам щастлива - не пиша.
  • "Този калейдоскоп - живота" исках да ти го посветя, но в последния момент се отказах. Имало е защо! Вече си изправена, можеш да дишаш сама! Браво!
Предложения
: ??:??