Не съм си тръгвала... Но се завръщам!
Не съм си тръгвала! Но се завръщам.
Горчива - като корен от глухарче.
Ти - хем си, някак друг... И хем - си същият!
От болката е. Само тя нагарча.
Не съм си тръгвала! Приспивах нея.
Горчивата, самотна моя болка...
Умирах - а си мислех, че живея.
Погребах много дни... И нощи - колко!
Събирах разкопаните си залези.
Подреждах ги - до тебе. Във душата.
Между прегръдките ни - и омразата.
Между "обичам те" - и самотата.
Не съм си тръгвала. Но се завръщам!
Абсурдна - като есенно кокиче.
И... се отказах - да приспивам болката!
Научих се ... да я обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
