14.02.2019 г., 14:09

Не съм си тръгвала... Но се завръщам!

1.5K 11 9

Не съм си тръгвала! Но се завръщам.
Горчива - като корен от глухарче.
Ти - хем си, някак друг... И хем - си същият!
От болката е. Само тя нагарча.

Не съм си тръгвала! Приспивах нея.
Горчивата, самотна моя болка...
Умирах - а си мислех, че живея.
Погребах много дни... И нощи - колко!

Събирах разкопаните си залези.
Подреждах ги - до тебе. Във душата.
Между прегръдките ни - и омразата.
Между "обичам те" - и самотата.

Не съм си тръгвала. Но се завръщам!
Абсурдна - като есенно кокиче.
И... се отказах - да приспивам болката!
Научих се ... да я обичам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...