10 нояб. 2015 г., 21:00

Не съм ти даденост...

510 0 3

 

Когато странно се държа, смирена,
и мислите ми бягат надалеко,
не вярвай, че отново съм сломена,
със теб да бъда, хич не ми е леко.

Опитваш се сърцето ми да върнеш,
със ласки ме засипваш, комплименти,
от упор търсиш, все да ме прегърнеш,
но късно е, аз нямам сантименти.

Не чувствам и вина, че ще си тръгна,
отмина времето виновно да преглъщам,
любов изтляла няма да се върне,
към себе си е време да се връщам.

Не съм ти даденост, изгуби ме, открих се...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!!! Усмихнат ден ви пожелавам
  • Ами - да..., все пак - решението е важно...!!!
  • Понякога трябва да направим Магеланова обиколка с кораба на любовта, за да преоткрием...себе си! Добре си предала това с поетични средства, Цвети!
    Поздравление за творбата!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...