10.11.2015 г., 21:00

Не съм ти даденост...

503 0 3

 

Когато странно се държа, смирена,
и мислите ми бягат надалеко,
не вярвай, че отново съм сломена,
със теб да бъда, хич не ми е леко.

Опитваш се сърцето ми да върнеш,
със ласки ме засипваш, комплименти,
от упор търсиш, все да ме прегърнеш,
но късно е, аз нямам сантименти.

Не чувствам и вина, че ще си тръгна,
отмина времето виновно да преглъщам,
любов изтляла няма да се върне,
към себе си е време да се връщам.

Не съм ти даденост, изгуби ме, открих се...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!!! Усмихнат ден ви пожелавам
  • Ами - да..., все пак - решението е важно...!!!
  • Понякога трябва да направим Магеланова обиколка с кораба на любовта, за да преоткрием...себе си! Добре си предала това с поетични средства, Цвети!
    Поздравление за творбата!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...