Когато странно се държа, смирена,и мислите ми бягат надалеко, не вярвай, че отново съм сломена, със теб да бъда, хич не ми е леко. Опитваш се сърцето ми да върнеш, със ласки ме засипваш, комплименти, от упор търсиш, все да ме прегърнеш, но късно е, аз нямам сантименти. Не чувствам и вина, че ще си тръгна, отмина времето виновно да преглъщам, любов изтляла няма да се върне, към себе си е време да се връщам. Не съм ти даденост, изгуби ме, открих се... |
© Неземна Всички права запазени