6 нояб. 2015 г., 23:20

Не съм това

551 0 0

Не съм това, което искаш,
за жалост себе си съм само,
не мога чувства да подтискам,
нуждая се от силно рамо.

Потребна ми е истинска любов,
чиста, неподправена, добра,
разбираща, че нея си готов
да преобразиш най-лошата съдба.

Като слънцето да даваш светлина,
със полъха на вятъра да носиш
в душата ми безкрайна топлина
без условия и без въпроси.

Тогава ще усетиш същината
на мойта всеотдайност, на духа,
готов за прошка на нещата,
на любовта да чуваме гласа.

До края си да носим във душите
духа и силата на любовта,
без нея ще са тежки дните
и тъжен и суров ще е света.

Завършвам със финално откровение,
съдбата всеки сам си я твори
щом даваш щедро, без съмнение
дните ще са сбъднати мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...