Не съм това, което искаш,
за жалост себе си съм само,
не мога чувства да подтискам,
нуждая се от силно рамо.
Потребна ми е истинска любов,
чиста, неподправена, добра,
разбираща, че нея си готов
да преобразиш най-лошата съдба.
Като слънцето да даваш светлина,
със полъха на вятъра да носиш
в душата ми безкрайна топлина
без условия и без въпроси.
Тогава ще усетиш същината
на мойта всеотдайност, на духа,
готов за прошка на нещата,
на любовта да чуваме гласа.
До края си да носим във душите
духа и силата на любовта,
без нея ще са тежки дните
и тъжен и суров ще е света.
Завършвам със финално откровение,
съдбата всеки сам си я твори
щом даваш щедро, без съмнение
дните ще са сбъднати мечти.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени