Nov 6, 2015, 11:20 PM

Не съм това

  Poetry » Other
547 0 0

Не съм това, което искаш,
за жалост себе си съм само,
не мога чувства да подтискам,
нуждая се от силно рамо.

Потребна ми е истинска любов,
чиста, неподправена, добра,
разбираща, че нея си готов
да преобразиш най-лошата съдба.

Като слънцето да даваш светлина,
със полъха на вятъра да носиш
в душата ми безкрайна топлина
без условия и без въпроси.

Тогава ще усетиш същината
на мойта всеотдайност, на духа,
готов за прошка на нещата,
на любовта да чуваме гласа.

До края си да носим във душите
духа и силата на любовта,
без нея ще са тежки дните
и тъжен и суров ще е света.

Завършвам със финално откровение,
съдбата всеки сам си я твори
щом даваш щедро, без съмнение
дните ще са сбъднати мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...