Не съм виновна...
До моя съпруг :)
Делегира ми правата върху сметката -
да плащам ток, вода и телефон.
Затормози ми се нещо много клетката
и се успокоявам във варненския МОЛ.
Ипотеката - и тя на мене чака...
От банка в банка, цял ден аз търча.
И всеки път така ми се доплаква,
идея нямам до кога ще издържа!
Антидепресанти не ще да пия.
Терапия чудесна си намерих.
Като хала из магазините се вихря,
че днес и намаления уцелих.
Тук двайсет лева, там пък - трийсет...
Олекна бързо мойто портмоне.
Като се видим, ще си кажа: "Скрий се!"
И ще се наложи боб да си ядем.
Недей да търсиш в мен ти вина!
Виновни са красивите витрини.
Предизвикателно поклащащи глава -
манекени с погледи игриви.
И с тая моя пуста доброта...
Как да им откажа, подскажи ми?!
Просто съм... изискана жена,
с абонамент за всички магазини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
Поздрави за настроението което създаваш !
