ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
2 мар. 2016 г., 16:32

Не съм във този гроб 

  Поэзия » Любовная
408 0 5

Не съм във този гроб 

Сред стари гробове аз търсех твоя.
Разтреперан, удавен на сълзите в пороя.
Цветя не носех (не ги приемаше с възторг) -
само глътка недопито вино (в тапата от корк).

Трескаво аз търсех паметник на Любовта.
С грохот катафалка мина през Душа.
Всяка епитафия четях  (и беше подходяща).
Нийде не видях: “Тук почива моята любяща”.

И пак със шепот ме смрази: “Не съм във този гроб.
Мъртва съм - забрави ли? Недей на призрак да си роб!
Скъпи, в къщи си иди. Там из прашни ъгли ме търсù.
Чаша старо вино напълни, за двама пий от двете и страни.”

Прегръщам жадно ъгли празни и кънтящи.
Пия звън от устните ти ( тъй изящни).
Сърцето ми реди мъртвешки, глухи стонове:
“На единствен гроб съм гробище. Тук няма други гробове.”

 

Нали сме двама - изпихме чашата докрай

Щом гробът ти е в мен - и туй е Рай...и туй е Рай.....

... И табелка сложих на вратата:

 "Да влезе Дамата с Косата".

 

Р. Първанова

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много сте мили с мен, приятели, Лейди, Емо, Руми и Анастасия! Благодаря ви!
  • Уффф...Рени! Нямаш аналог. От хиляди бих те познал. Страхотна си! Страхотно е!
  • Рени, не бих могла да те сбъркам сред хиляди други...
    Прегръдка от мен!
  • Младене, благодаря за вниманието!
  • Преди да станем хоризонтални, сме вече вертикални покойници! Отлично пречупваш поетично, през призмата на личното, тази истина, Рени! Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??