Не съм във този гроб
Не съм във този гроб
Сред стари гробове аз търсех твоя.
Разтреперан, удавен на сълзите в пороя.
Цветя не носех (не ги приемаше с възторг) -
само глътка недопито вино (в тапата от корк).
Трескаво аз търсех паметник на Любовта.
С грохот катафалка мина през Душа.
Всяка епитафия четях (и беше подходяща).
Нийде не видях: “Тук почива моята любяща”.
И пак със шепот ме смрази: “Не съм във този гроб.
Мъртва съм - забрави ли? Недей на призрак да си роб!
Скъпи, в къщи си иди. Там из прашни ъгли ме търсù.
Чаша старо вино напълни, за двама пий от двете и страни.”
Прегръщам жадно ъгли празни и кънтящи.
Пия звън от устните ти ( тъй изящни).
Сърцето ми реди мъртвешки, глухи стонове:
“На единствен гроб съм гробище. Тук няма други гробове.”
Нали сме двама - изпихме чашата докрай
Щом гробът ти е в мен - и туй е Рай...и туй е Рай.....
... И табелка сложих на вратата:
"Да влезе Дамата с Косата".
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
