22 июн. 2010 г., 10:00

(НЕ)съвместимо

746 0 0

Eдно пътуване без край,

а някои викали му рай.

Борба на немощ и разруха,

прегръдка страшна на разлъка.

Сърце от жалост изковано,

лице от страхове обляно.

Не просто роля,

а спектакъл за сила, борбеност

и грехове, хомот навлякан.

Далеч и пак в безкрайна близост,

живота в своите куплети ни въплита.

И пак вървим без страх напред

с надежда за един по-нов куплет.

Ала куплетите се нижат,

без жалост своите герои те обричат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РАЛИЦА Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...