Jun 22, 2010, 10:00 AM

(НЕ)съвместимо

  Poetry
750 0 0

Eдно пътуване без край,

а някои викали му рай.

Борба на немощ и разруха,

прегръдка страшна на разлъка.

Сърце от жалост изковано,

лице от страхове обляно.

Не просто роля,

а спектакъл за сила, борбеност

и грехове, хомот навлякан.

Далеч и пак в безкрайна близост,

живота в своите куплети ни въплита.

И пак вървим без страх напред

с надежда за един по-нов куплет.

Ала куплетите се нижат,

без жалост своите герои те обричат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РАЛИЦА Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...