22 jun 2010, 10:00

(НЕ)съвместимо

  Poesía
747 0 0

Eдно пътуване без край,

а някои викали му рай.

Борба на немощ и разруха,

прегръдка страшна на разлъка.

Сърце от жалост изковано,

лице от страхове обляно.

Не просто роля,

а спектакъл за сила, борбеност

и грехове, хомот навлякан.

Далеч и пак в безкрайна близост,

живота в своите куплети ни въплита.

И пак вървим без страх напред

с надежда за един по-нов куплет.

Ала куплетите се нижат,

без жалост своите герои те обричат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РАЛИЦА Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...