22.06.2010 г., 10:00

(НЕ)съвместимо

745 0 0

Eдно пътуване без край,

а някои викали му рай.

Борба на немощ и разруха,

прегръдка страшна на разлъка.

Сърце от жалост изковано,

лице от страхове обляно.

Не просто роля,

а спектакъл за сила, борбеност

и грехове, хомот навлякан.

Далеч и пак в безкрайна близост,

живота в своите куплети ни въплита.

И пак вървим без страх напред

с надежда за един по-нов куплет.

Ала куплетите се нижат,

без жалост своите герои те обричат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РАЛИЦА Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...