LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
18 февр. 2009 г., 23:41

Не те попитах 

  Поэзия » Любовная
624 0 6
Бавно пада мракът уморен.
Чуваш ли? Китара тихо плаче.
Не те попитах никога "Във мен
повярва ли?" - в сърцето ми обаче
останаха въпроси да ечат
и дращят в гнойната ми рана,
с юмруци блъскат, цялата земя
разтърсват и се стапям като пяна.

Не те попитах. Знам ли за какво?
Навярно се страхувах затова, че
в зеницата на твоето око
душата ти от мъка ще заплаче.
А днес е късно, мракът ни покри
и този страх надмощието взема.
Китарата със моите сълзи
разказват нашата поема.

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??