26 окт. 2024 г., 12:52

Не те забравих

462 0 0

Край морето
през нощта
без сърцето
с любовта.

 

С чаша водка
във ръката
и с адска болка
във душата.

 

стоя си, мисля,

плача само.
Как ми липсва
твоето рамо,

 

твоите пръсти
по гърдите.
Устни вкусни,
най-добрите.

 

Твоя глас,
мехлем за ухото.
Спах ти аз
до теб, в леглото.

 

Любов ми даде
ден, за два.
Що предаде
всичко т’ва?

 

Кво ми остави?
Свят бездомен.
От мен ограби
всеки спомен.

 

И ги хвърли
на боклука.
От болка пърли…
К’во ти пука!?

 

Че е мъка,
че боли.
Оставам тука
триста дни.

 

Всеки грях
аз тук оставих.
Теб не успях,
не те забравих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....