Край морето
през нощта
без сърцето
с любовта.

С чаша водка
във ръката
и с адска болка
във душата.

стоя си, мисля,

плача само.
Как ми липсва
твоето рамо,

твоите пръсти
по гърдите.
Устни вкусни,
най-добрите.

Твоя глас,
мехлем за ухото.
Спах ти аз
до теб, в леглото.

Любов ми даде
ден, за два.
Що предаде
всичко т’ва?

Кво ми остави?
Свят бездомен.
От мен ограби
всеки спомен.

И ги хвърли
на боклука.
От болка пърли…
К’во ти пука!?

Че е мъка,
че боли.
Оставам тука
триста дни.

Всеки грях
аз тук оставих.
Теб не успях,
не те забравих.