Не те забравям...
Пресъхнаха ми устните
... за тебе...
Все пия, а все жадна си оставам.
Един копнеж безкраен,
непогребан.
Една надежда, дето
не спасява.
Не те изтриват грешните ми нощи.
Не те заравят спомените мними.
В сърцето ми издялкано е още
кървяща рана – солното ти име.
Гориш...
и в ледовитите ми устни.
Болиш.
Дори когато се усмихвам.
Денят залязва черно-бял.
Безвкусен.
А буря стене. Всеки миг притихнал.
Не те забравям.
Искам.
Но не мога.
За всеки цвят очите ми
са слепи.
Какво ми даде ти...
Безмълвен огън.
Душа на клада.
Дим.
Две празни шепи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
От едно и също късче нa нaшaтa Родинa.