Не те забравям...

Poetry » Love

1.5K 8 31

Пресъхнаха ми устните

... за тебе...

Все пия, а все жадна си оставам.

Един копнеж безкраен,

непогребан.

Една надежда, дето

не спасява.

Не те изтриват грешните ми нощи.

Не те заравят спомените мними.

В сърцето ми издялкано е още

кървяща рана – солното ти име.

Гориш...

и в ледовитите ми устни.

Болиш.

Дори когато се усмихвам.

Денят залязва черно-бял.

Безвкусен.

А буря стене. Всеки миг притихнал.

Не те забравям.

Искам.

Но не мога.

За всеки цвят очите ми

са слепи.

Какво ми даде ти...

Безмълвен огън.

Душа на клада.

Дим.

Две празни шепи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

contessa (Светла Асенова)

Толкова близко...

2017-07-13T00:10:41+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Няма ги вече удвоените съюзи, изписани с апостроф, от които някои се дразнеха. Не можех да ги махна при самото публикуване. Нямах съгласието на авторката. Още на първия прочит си го прочетох без тях.
За професионална поезия е трудно да се говори в България. Професионална ще рече някой да си вади хляба с писане на стихове. Но за стойностна може. Тази тук е такава, според мен.

2017-06-07T14:25:23+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Във всеки университет,където добиват хуманитарни знания(Ню Йорк,Джорджтаун и т.н.)има специална дисциплина "Творческо писане"Започва се още от гимназията.Вече се прилага и у нас.В езикови,хуманитарни и др.училища.

2017-06-06T08:27:15+03:00
Деница (Деница Ангелова)

Дa кaжем, че сме "земляци" От едно и също късче нa нaшaтa Родинa.

2017-06-05T18:38:16+03:00
argonyk (Димитър Никифоров)

Приемам, градско(или селско) не знам как точно да го кажа

2017-06-05T16:21:30+03:00