10 янв. 2024 г., 11:51

Не ти е нужен отговорът, знам

479 2 8

НЕ ТИ Е НУЖЕН ОТГОВОРЪТ, ЗНАМ

 

Града разтърси първата мотриса

и в крайното кварталче издрънча.

Там мракът още е стипчив и клисав

и спотаен като ръждясал чан.

 

След миг ще грейне сънената фурна,

по-сетне и на хляб ще задъхти.

Нощта изтля и скоро ще катурне

зад хоризонта грохнали пети.

 

И в плен на ежедневните си цикли –

кафе, цигари, гръмки новини,

дъждец, покрил с прозрачните си мигли

 

врабчета връз прогизналите цигли,

красиво зло, излишни добрини,

как плащаш непосилните им лихви?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...