Не ти е нужен отговорът, знам
НЕ ТИ Е НУЖЕН ОТГОВОРЪТ, ЗНАМ
Града разтърси първата мотриса
и в крайното кварталче издрънча.
Там мракът още е стипчив и клисав
и спотаен като ръждясал чан.
След миг ще грейне сънената фурна,
по-сетне и на хляб ще задъхти.
Нощта изтля и скоро ще катурне
зад хоризонта грохнали пети.
И в плен на ежедневните си цикли –
кафе, цигари, гръмки новини,
дъждец, покрил с прозрачните си мигли
врабчета връз прогизналите цигли,
красиво зло, излишни добрини,
как плащаш непосилните им лихви?
© Валентина Йотова All rights reserved.
