7 янв. 2019 г., 09:59

Не толкова самотен зимен ден 

  Поэзия » Свободный стих
557 2 1

Навън е празно, пусто, бяло,

висулките едва-едва блестят,

и сякаш времето е спряло,

единствено снежинките валят.

Земята се е сгушила,

във своето одеяло снежно

и просто тихо слуша

как зимата разказва нежно...

И в тази приказка страхотна,

сама стоя, във тъмна стая

и ми е мъничко самотно,

защо така и аз не зная.

Дали от зимата обаче,

дошла е тази самота?

Или пък просто ми се плаче

заради друга празнота.

... Снежинките във въздуха лудуват

самотни, своя танц танцуват,

но после заедно се сгушват на бялата земя

и ги завива нежно зимата със свойта пелена.

... А тук около мен

е празно и студено,

в този зимен ден,

съвсем е вледенено.

И взирам се в снежинките отново,

как искам да танцувам като тях, щастливо,

и като падна от умора

и мен да гушнат, тъй грижливо!

.. И втурвам се на вън,

танцувам във снега...

и като в сладък сън,

се смея от сърце!!!

Полягам в бялата, студена пелена,

която някак си ми дава топлина.

Лежа и взирам се в небето,

целуват ме снежинки по лицето

и самотата ми отмиват,

това ужасно чувство си отива!

О да сама съм, но вече не самотна,

                                а щастлива!!!!

 

Тина Т

 

 

© Tina Takeva Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е Тина! Само малко редактирай! Стопля ме въпреки студа!
Предложения
: ??:??