28 июн. 2015 г., 21:25

Не трябваше

508 0 1

Не трябваше в теб аз да се влюбвам,
знам, че голяма грешка бе това....
Извинявай, мамо, че не те послушах
и като глупак аз пак повярвах в любовта....

Много плаках и дълго време си мълчах,
защото нямах кураж истината да ти кажа....
и може би ако не те бях погледнал във очите
днес въобще нямаше за теб да страдам!

Беше грешка от моя страна, признавам!
Ти не заслужаваш момче като мен....
Извинявай, че толкова добре със теб се държах,
а ти си игра със мен все едно си играеш с дете....

Аз ти дадох всичко и дори сърцето си ти подарих,
но ти го хвърли на земята и след това го смачка....
Не съм и вярвал някога, че така ще ме нараниш....
а след теб кажи ми, как отново да повярвам на жена?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доброто ъществува. Дерзай.Хубав стих.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...