Не трябваше в теб аз да се влюбвам,
знам, че голяма грешка бе това....
Извинявай, мамо, че не те послушах
и като глупак аз пак повярвах в любовта....

Много плаках и дълго време си мълчах,
защото нямах кураж истината да ти кажа....
и може би ако не те бях погледнал във очите
днес въобще нямаше за теб да страдам!

Беше грешка от моя страна, признавам!
Ти не заслужаваш момче като мен....
Извинявай, че толкова добре със теб се държах,
а ти си игра със мен все едно си играеш с дете....

Аз ти дадох всичко и дори сърцето си ти подарих,
но ти го хвърли на земята и след това го смачка....
Не съм и вярвал някога, че така ще ме нараниш....
а след теб кажи ми, как отново да повярвам на жена?