Когато си отивам, не тъгувай,
не кътай в погледа сълза.
Щом падне здрач, отново ме сънувай -
такава, както през деня.
Нима когато сме далече
един от друг за ден, за два, за три,
копнежът парещ ще изчезне?
Не, става още по-голям дори.
Почакай ме, отново ще се върна,
по-истинска и по-красива може би.
И в нежно щастие ще ги превърна
онези мъжки, неизплакани сълзи.