Когато си отивам, не тъгувай,
не кътай в погледа сълза.
Щом падне здрач, отново ме сънувай -
такава, както през деня.
Нима когато сме далече
един от друг за ден, за два, за три,
копнежът парещ ще изчезне?
Не, става още по-голям дори.
Почакай ме, отново ще се върна,
по-истинска и по-красива може би.
И в нежно щастие ще ги превърна
онези мъжки, неизплакани сълзи.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Разбира се! Приятни са разходките!!!