Не тъгувай...
637
0
2
Не тъгувай... В дните ни често има сълзи. Те са истинските ни другари.. Ала мигновени. Искрени, наши, и все пак мигновени... И все пак приятели. А приятелството наранява, щом бъде разбито, щом бъде отнето... Там сме вложили всичко. И с него губим всичко... Не тъгувай... Дните отминават. Болката остава. И тя, като сълзите ни, е верен другар. Ала вечен. Защото е надникнала вътре в нас и е разбрала колко чисти са душите ни... Ала изваяни, премазани, са изгубили най-ценното си притежание - вярата. Не тъгувай... Кой сега ще ни я върне? Кой ще чуе стоновете ни в шума? Кой ще види разнебитената цялост на сърцата? Кой ще ни намери в мрака? Кой дрехите ни разпокъсани ще зашие, дори с най-грубия конец? Кой ще ни нашепне думите, които да ни изведат от отчаянието? Не тъгувай... В света сме си сами.. Приели сме маските, които са ни отредени, и играем разни не обични роли, с разни , неоформени правила... С разни други задължения... С разни продиктувани права... Не тъгувай... Не плачи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© З. Райкова Все права защищены
