Aug 24, 2011, 4:06 AM

Не тъгувай... 

  Poetry
500 0 2

 

Не тъгувай...
В дните ни често има сълзи. Те са истинските ни другари.. Ала мигновени. Искрени, наши, и все пак мигновени... И все пак приятели.
А приятелството наранява, щом бъде разбито, щом бъде отнето... Там сме вложили всичко. И с него губим всичко...
Не тъгувай...
Дните отминават. Болката остава. И тя, като сълзите ни, е верен другар. Ала вечен. Защото е надникнала вътре в нас и е разбрала колко чисти са душите ни... Ала изваяни, премазани, са изгубили най-ценното си притежание - вярата.
Не тъгувай...
Кой сега ще ни я върне? Кой ще чуе стоновете ни в шума? Кой ще види разнебитената цялост на сърцата? Кой ще ни намери в мрака? Кой дрехите ни разпокъсани ще зашие, дори с най-грубия конец? Кой ще ни нашепне думите, които да ни изведат от отчаянието?
Не тъгувай...
В света сме си сами.. Приели сме маските, които са ни отредени, и играем разни не обични роли, с разни , неоформени правила... С разни други задължения... С разни продиктувани права...
Не тъгувай... 
Не плачи...


© З. Райкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??