Богородице, майко Христóва,
натъжена си, свела глава,
а сърцето ти, майчице, тръпне,
предусеща голяма беда.
Всяка майка за чедото свое
мисли черни прехвърля сама,
че внезапно приижда пороя
и се спуска след светло тъма.
Ти поглеждаш към хълма Голгота
без да знаеш, защо и сама
и прехвърляш във мисли живота
на обичния син, на Христа.
Толкоз много добро той направи,
Лазар върна от мрак, от смъртта...
На прокажен помогна, на слаби
и пося светлина във нощта.
Не тъжи, Богородице свята,
не проронвай горчива сълза!
Твоят син, ще превземе Земята,
твоят син, ще го слави света!
© Хари Спасов Все права защищены