3 февр. 2009 г., 19:25

Не търся обяснение…

1.6K 0 23

Не търся обяснение…


Къде съм?
Има ли значение?...
Важното е…
накъде ме водят устните ти…
Бавно…
                бавно…
                               бавно…
Забравям, че времето продължава…
Има ли значение?...
Не търся обяснение… усещам…
Жадно…
                 жадно…
                                 жадно…
И пия капчици вълшебна светлина…
Прииждаш…
оживяват пръстите…
Събличаш всичките ми сетива…
Търсим цялост… омесени в магия…
И преливаш от тебе във мене…
С мощната сила на преоткриване…
И в хаоса на хилядите атомни парчета...
събираш ме във шепи…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...