Не умирай, сърце
Недей, че още ти е рано.
Макар за стотен път да те лепя.
Аз все те помня счупено и празно,
дали ще чуеш тъжния ми глас?
Без теб и аз ще си замина.
Далеч от този свят жесток.
Не намерих щастие в чужбина,
нито пък любов!
Не те научих да се пазиш,
да не вярваш, да си смело;
и може би сега ме мразиш,
че вече няма да си цяло!
И когато отново в нощта
чуеш да свири тъжно пиано,
не умирай, не умирай, сърце -
недей, че още ти е рано!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Калинов Все права защищены
