Не умирай, сърце

7 mar 2019, 8:31

Poesía » De amor

627 2 1

Недей, че още ти е рано.

Макар за стотен път да те лепя.

Аз все те помня счупено и празно,

дали ще чуеш тъжния ми глас?

Без теб и аз ще си замина.

Далеч от този свят жесток.

Не намерих щастие в чужбина,

нито пък любов!

Не те научих да се пазиш,

да не вярваш, да си смело;

и може би сега ме мразиш,

че вече няма да си цяло!

И когато отново в нощта

чуеш да свири тъжно пиано,

не умирай, не умирай, сърце -

недей, че още ти е рано!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.