Не умирай, сърце
Недей, че още ти е рано.
Макар за стотен път да те лепя.
Аз все те помня счупено и празно,
дали ще чуеш тъжния ми глас?
Без теб и аз ще си замина.
Далеч от този свят жесток.
Не намерих щастие в чужбина,
нито пък любов!
Не те научих да се пазиш,
да не вярваш, да си смело;
и може би сега ме мразиш,
че вече няма да си цяло!
И когато отново в нощта
чуеш да свири тъжно пиано,
не умирай, не умирай, сърце -
недей, че още ти е рано!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калинов Всички права запазени
