Mar 7, 2019, 8:31 AM

Не умирай, сърце

  Poetry » Love
916 2 1

Недей, че още ти е рано.

Макар за стотен път да те лепя.

Аз все те помня счупено и празно,

дали ще чуеш тъжния ми глас?

 

Без теб и аз ще си замина.

Далеч от този свят жесток.

Не намерих щастие в чужбина,

нито пък любов!

 

Не те научих да се пазиш,

да не вярваш, да си смело;

и може би сега ме мразиш,

че вече няма да си цяло!

 

И когато отново в нощта

чуеш да свири тъжно пиано,

не умирай, не умирай, сърце -

недей, че още ти е рано!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато лепим късчетата и чуем, отново сърцето да бие силно и живо,
    разбираме, че има още какво и кого да обичаме, и да бъдем обичани. А често любовта се крие, точно пред очите ни. А сърцето ,мисля ,че никога не е празно, дори и поредната любов да е изтекла чрез болката на сълзите.
    Поезията ти е винаги естествена и стопляща и доста добра. Благодаря!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...