Mar 7, 2019, 8:31 AM
Не умирай, сърце
Недей, че още ти е рано.
Макар за стотен път да те лепя.
Аз все те помня счупено и празно,
дали ще чуеш тъжния ми глас?
Без теб и аз ще си замина.
Далеч от този свят жесток.
Не намерих щастие в чужбина,
нито пък любов!
Не те научих да се пазиш,
да не вярваш, да си смело;
и може би сега ме мразиш,
че вече няма да си цяло!
И когато отново в нощта
чуеш да свири тъжно пиано,
не умирай, не умирай, сърце -
недей, че още ти е рано!
© Калоян Калинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
разбираме, че има още какво и кого да обичаме, и да бъдем обичани. А често любовта се крие, точно пред очите ни. А сърцето ,мисля ,че никога не е празно, дори и поредната любов да е изтекла чрез болката на сълзите.
Поезията ти е винаги естествена и стопляща и доста добра. Благодаря!