29 окт. 2022 г., 11:01

Не успявам да те задържа

464 0 2

          

  Не успявам да те задържа

 

Там във времето тече реката,

носи спомени за летни дни

и във нея твоят образ се оглежда,

разтопен от речните вълни.

 

Чувам стъпки, шумове далечни,

ти нахлуваш тайно в моя свят,

той отново те докосва, свети,

само времето върни назад!

 

Всяко чувство – огнена магия,

късче малко в моята душа,

слънчева вълшебна орисия,

бягаща пред мене красота…

 

Ти изтичаш със вълните речни,

не успявам да те задържа.

Нека тези мигове чудесни

дълго пазят нашите сърца!

 

              Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...