29 окт. 2022 г., 11:01

Не успявам да те задържа

465 0 2

          

  Не успявам да те задържа

 

Там във времето тече реката,

носи спомени за летни дни

и във нея твоят образ се оглежда,

разтопен от речните вълни.

 

Чувам стъпки, шумове далечни,

ти нахлуваш тайно в моя свят,

той отново те докосва, свети,

само времето върни назад!

 

Всяко чувство – огнена магия,

късче малко в моята душа,

слънчева вълшебна орисия,

бягаща пред мене красота…

 

Ти изтичаш със вълните речни,

не успявам да те задържа.

Нека тези мигове чудесни

дълго пазят нашите сърца!

 

              Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...