Не успявам да те задържа
Не успявам да те задържа
Там във времето тече реката,
носи спомени за летни дни
и във нея твоят образ се оглежда,
разтопен от речните вълни.
Чувам стъпки, шумове далечни,
ти нахлуваш тайно в моя свят,
той отново те докосва, свети,
само времето върни назад!
Всяко чувство – огнена магия,
късче малко в моята душа,
слънчева вълшебна орисия,
бягаща пред мене красота…
Ти изтичаш със вълните речни,
не успявам да те задържа.
Нека тези мигове чудесни
дълго пазят нашите сърца!
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
