29 oct 2022, 11:01

Не успявам да те задържа

466 0 2

          

  Не успявам да те задържа

 

Там във времето тече реката,

носи спомени за летни дни

и във нея твоят образ се оглежда,

разтопен от речните вълни.

 

Чувам стъпки, шумове далечни,

ти нахлуваш тайно в моя свят,

той отново те докосва, свети,

само времето върни назад!

 

Всяко чувство – огнена магия,

късче малко в моята душа,

слънчева вълшебна орисия,

бягаща пред мене красота…

 

Ти изтичаш със вълните речни,

не успявам да те задържа.

Нека тези мигове чудесни

дълго пазят нашите сърца!

 

              Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...