29.10.2022 г., 11:01

Не успявам да те задържа

462 0 2

          

  Не успявам да те задържа

 

Там във времето тече реката,

носи спомени за летни дни

и във нея твоят образ се оглежда,

разтопен от речните вълни.

 

Чувам стъпки, шумове далечни,

ти нахлуваш тайно в моя свят,

той отново те докосва, свети,

само времето върни назад!

 

Всяко чувство – огнена магия,

късче малко в моята душа,

слънчева вълшебна орисия,

бягаща пред мене красота…

 

Ти изтичаш със вълните речни,

не успявам да те задържа.

Нека тези мигове чудесни

дълго пазят нашите сърца!

 

              Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...