17 июн. 2014 г., 22:28

Не в къща

Поэзия » Любовная

603 1 1

Родена съм да бродя из пустините,
да губя себе си, когато спра,
и да забравям какво преди съм имала,
когато в небосвода се роди нова звезда.

Родена съм в куфар да се събирам,
да тичам срещу чужди ветрове,
и по гари и пристанища да се раздирам,
за да оставям атоми от моето сърце.

Родена съм да се чудя дом какво е,
да притихвам вечер зад разни врати,
и да бягам бързо, когато прозорците отворят.
Родена съм да се задушавам зад стени.

Родена бях да нямам род,
но покрив ми стана нощното небе,
когато с тебе сплете се моят живот.
Намерих дом, не в къща, а където дишам с теб.

17.06.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Sevgimizi (Лора)

Идеално разбирам всяка една дума от стихотворението ти!!И аз се чувствам точно така нямам дом на света, няма място за мен!!Според мен дом е мястото, където е съществото или нещото, което най-много обичаш!! Много ми харесаха и метафорите и цялата идея!!Страхотно е!!

"Родена съм в куфар да се събирам,
да тичам срещу чужди ветрове,
и по гари и пристанища да се раздирам,
за да оставям атоми от моето сърце.

Родена съм да се чудя дом какво е,
да притихвам вечер зад разни врати,
и да бягам бързо, когато прозорците отворят."- това ми е любимото!!Но всъщност то цялото е просто страхотно!!Поздравления!!

2014-06-18T21:32:53+03:00